В края на миналата година 19 висши офицери, между които и генерал Павел Христов от Етрополе, бяха наградени посмъртно с орден „Стара планина” с мечове.


По повод на това се обърнахме към нашия съгражданин краеведа  Петко Величков Петков за коментар.
Материала, които получихме от него, качваме без редакторска намеса:
Александър Сергеевич Пушкин казва: „Неуважението към предците е първият признак на безнравственост”.
На 03 март 2013 година внимателно гледах по телевизията тържествената заря-проверка, на която бяха изредени имената на български герои и генерали, заслужили с дейността си вечната ни признателност за Свободата и Обединението на България.
Не чух да се споменава името на етрополеца Павел Христов -  „Железният генерал”. Мълчанието за неговото име и дейност продължава вече 69 години.
Генералът от пехотата Павел Христов е участник, като млад офицер и е между героите от Сръбско-Българската война. Командва Трета дружина от Трети Бдински полк, а след смъртта на командира на полка Маринов, поема командването и превзема „Три уши” край Сливница и участва в завладяването на Пирот и Ниш.
В Балканската война, като началник на Пета Дунавска дивизия спира настъплението и бесните атаки на Втора Източна турска армия. Армията е била от три армейски корпуса, като всеки един по отделно се равнява по численост на Пета Дунавска дивизия. 
От 15 до 19 октомври 1912 година, включително, дивизията не само не отстъпва, но и обръща в паническо бягство цялата турска армия. Това става без съдействието на командира на Трета армия генерал Радко Димитриев.
На левия фланг на този фронт е била Трета армия, а нейния краен ляв фланг е зает от Пета Дунавска дивизия. Всяко отстъпление на тази дивизия обрича на погром не само Трета армия, но и цялата българска армия, защото тогава Втора Източна турска армия ще атакува във фланг и в тил нашите формирования. От тук и цялата Балканска война щяла да бъде катастрофа за България.
Ето за това  руските щабни наблюдатели назовават генерал Павел Христов „Железният генерал”.
С тези исторически факти запознах на 20 март 2013 година  Атанас Илев – председател на „Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища, Школата на запасните офицери и родолюбивото войнство”. Целта ми беше той да уведоми върховния главнокомандващ Президента на РБългария. Бих казал, че г-н Илев не е човек на приказките и празни обещания, а е човек на действието.
На 17 декември 2013 година Президентът Росен Плевнелиев, по предложение на проф. Божидар Димитрови и с активното съдействие на Съюза, награди посмъртно 19 висши офицери с орден „Стара планина” с мечове. Това са хората, разгромили в Балканската война турските армии.
Най-после е награден с този орден и генерал Павел Христов, превзел Бунар Хисар и Люле Бургас.


С писмо вх. № РД 480059/ 3.12.2007 г. Гражданският комитет „Етрополе –европейско минало и бъдеще” внася на г-н Кмета на Етрополе  инж. Богомил Георгиев инвестиционен проект за „Мемориален военен комплекс” в УПИ 5 кв. 73 за изграждането на паметни плочи на:
1. Генерала от пехотата Павел Христов.
2. Генерал-майор Иван Кючуков, участник в Балканската война. Раняван в Първата световна война при освобождаването на Добрич.
3. Генерал Дандевил, командващ лявата колона в Западния отряд на генерал Гурко и освободил Етрополе.
4. Доктор Георги Цариградски, командир на отряд 2500 българи-доброволци, които са превзели сами, без руско участие изключително укрепените от немски офицери фордове в Етрополския балкан „Илдъз тапия” и „Шиндарника”. Чак след превземането на тези укрепления става възможно преминаването на отряда на генерал Гурко през Балкана, освобождаването на София и бързото настъпление към Одрин.
До днес, вече седем години, този проект за Мемориал не е изпълнен.
Всички тези герои нямат нужда от плочи и паметници, защото те с делата си са изградили основите на Българската държава. Нуждата от този Мемориал имат новите млади поколения българи и особено етрополците, които имат с какво да се гордеят.
Напомнянето за подвизите на героите е да преодолеем бездуховността, обхванала голяма част от българите.
Гражданският комитет „Етрополе – европейско минало и бъдеще” отправи апел за съдействие за изграждането на споменатия Мемориал с писмо вх. № РД-05-00-2 от 27.01.2014 г.
Надявам се, че общинското ръководство на Етрополе ще изгради Мемориала за съхраняване на историческата ни памет.
28.01.2014 г. С уважение: Петко Величков Петков