Роденият през 1846 година Велчо Шунтов е един от тримата орханийци, които взимат участие в организирането и провеждането на най-успешната акция в българската революционна борба – обира на турската хазна в Арабаконак на 22 септември 1872 година. Той е член на тайния революционен комитет на Орхание, основан от Васил Левски. След разкриването на участниците в обира 26-годишният Велчо Шунов е осъден на 10 години каторга в Диарбекир. Той се завръща в Орхание след Освобождението на България. Малко след това прави поклоническо пътуване до Йерусалим, за да благодари на Бог, че е дочакал своето спасение и освобождението на родината. Животът му минава скромно в родния град. 32-годишният му син умира от раните си на фронта, съсипан от неговата смърт, Велчо Шунтов умира през 1915 година.
Днес една от улиците в Ботевград носи неговото име, а на мястото, където е била къщата му на бул. „България”, има поставена паметна плоча.
Споменът за Велчо Шунтов днес възкреси неговата правнучка Кети Шунтова. В препълнената зала „Орханиец” на Историческия музей с вълнуващ разказ тя припомни знаменателни събития от историята на Орхание и участието на местните хора в борбата за освобождение.
„Пътищата на живота ме отведоха далеч от родното място, но в сърдечния ми свят разстоянията не съществуват. Останала съм привързана и предана на рода си. бях и съм горда с принадлежността си към фамилията Шунтови. Исках и така живях и работих, че да съм достойна за предците си” – заяви Кети Шунтова. По професия тя е фармацевт и живее в Карлово. Днес нейните деца й внуци живеят из целия свят – Полша, Англия, САЩ. Специално за честването на 170-та годишнина на Велчо Шунтов днес бе и друг потомък на рода – Васил Шунтов, внукът на Кети Шунтова – младият компютърен специалист Борис Тороманов и др.
Днес се навършват 144 години от обира на турската хазна при Арабаконак. Според историка Гетко Гечев това е „най-голямата акция, най-добре подготвена и най-успешна в цялата революционна история на България”. При обира са събрани 125 хиляди гроша, които са били нужни за купуването на оръжие и подготвянето на възстание. Гетко Гечев смята, че в историческите документи има категорични доказателства, че решението за обира не е взето еднолично от Димитър Общи, а от много хора и че Левски не е забранявал провеждането на акцията.
На срещата-разговор в музея присъства и кметът на общината Иван Гавалюгов. Той поздрави ботевградчани с днешния празник и подчерта, че именно независимостта е едно от най-важните достижения не само в политиката и държавността, но и сред човешките ценостти. „Длъжни сме да помним историята си, да пазим спомена за хората, живели в нашия град, които са се жертвали за високи идеали – като свобода и независимост” – заяви той.
Балони с цветовете на българското знаме полетяха в небето над Ботевград в днешния празничен ден.
Ботевградчани почетоха 170 години от рождението на Велчо Шунтов
23 човека вече изразиха своето мнение - споделете вашето!
Източник: botevgrad.com
Посещения: 5618
Дата: 22.09.2016, 13:09
Подобни новини
Коментари
добави коментар
Категория:Мемоари, биографии, писма
Заглавие: Диарбекирски заточеници Автор: Стефан Каракостов Издателство: Иванъ. Коюмджиев Година: 1946 Cтраници: 563 Град на издаване: София Корици: меки Ключови думи: Каракостов, диарбекирски заточеници |
До #20: Венка Марковски. Книги: " .... „Героите на Белица” (роман, 1950; 1952; 1954; 1964; 1970); „Кирил Христов Киров” (очерк, 1951); „Митко Палаузов” (биографична повест, 1951; 1952; 1953; 1956; 1957; 1962; 1963; 1966; 1969; 1973; драматизация -1956); „Тихо пристанище” (повест, 1956); „Априлски дни 1925″ (спомени, 1956); „Остров Тамбукту” (роман, 1956-1959 г., в 3 ч.); „Тайнствените светлини” (повест, 195 ; „Повести. Калофер войвода. Страх. Тихо пристанище” (1959); „ДИАРБЕКИРСКИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ” (роман, 1960); „Партизански повести. Сините скали. Партийна тайна. Митко Палаузов” (1960); „Джакомо ще стане капитан” (разкази, 1961); „Добрата чучулига” (приказка, 1961);
|
Към #22. Извинявайте: автор на книгите е МАРКО МАРЧЕВСКИ. Но посоченият в к. 22 роман „ДИАРБЕКИРСКИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ” , издаден през 1960г,. е за юноши. Романът, за който се говори при обсъждане на Арабаконашкия обир, е този с автор Ст.Каракостов, издаден през 1946 г. - виж к.21.
|
Моля, спазвайте добрия тон и не използвайте нецензурни и обидни изрази!
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари