Открит урок, посветен на живота и делото акад.проф.д-р Стоян Романски, се състоя днес в общинска читалищна библиотека „Иван Вазов“ - Ботевград. Поводът бе 135-ата годишнина от неговото рождение. В проявата участваха ученици от 9 „а“ клас на Професионална гимназия по техника и мениджмънт "Христо Ботев". Библиотекар Павлинка Георгиева запозна учениците с научната дейност на изтъкнатия езиковед, фолклорист и етнограф, автор на повече от 400 научни публикации и трудове.


Акад. Стоян Маринов Романски (24.02.1882 - 26.02.1959)


Ботевград е родно място на един от водещите български учени в областта на езикознанието, славистиката и етнографията акад. Стоян Романски. Завършва орханийското училище с отличие и лекота. Тъй като се изявява като способен ученик, го изпращат да учи в най-престижната гимназия по негово време Априловската гимназия в Габрово. Продължава образованието си в София, специалност славянска филология, от 1901 до 1905г. Специализира в Лайпцигския университет при немските езиковеди А. Лескин и Г. Вайганд в периода 1905-1907 г. Работи като асистент на Вайганд още две години.


От 1909 г. е доцент по славянско езикознание и етнография в Софийския университет, извънреден професор от 1915 г., редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (от 1922), главен уредник на Славянския институт при Софийския университет (1934-1937). Първи директор на Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958). Директор на Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958).


Академик от 1929 г., член на Българския археологически институт от 1922 г., на научното дружество "Т. Шевченко" в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ на Славянския институт в Прага.


Въпреки непрекъсната си заетост, проявява жив интерес към всичко, свързано с родния край. През 20-те години на ХХ век е един от основателите на културно-просветната орханийска дружба. Оказва помощ на своя съгражданин Петър Ценов в написването на първото историко-географско описание на града в излязлата през 1926 г. книга "Орхание и Орханийско". Насочва Георги Попиванов - учител, фолклорист и езиковед, събирал и проучвал фолклорното богатство както на Орханийско, така и на други области, и съдейства за отпечатването на неговите трудове. Лично познанство го свързва и с талантливия ни поет и съгражданин Стамен Панчев. Подкрепя широко рекламираната от местната общественост идея за изграждането на курортно селище Зелин и е един от първите му заселници с построяването на малка вила.


При среща на цар Борис с българските академици през 1934 г., Стоян Романски предава лично желанието на своите съграждани за преименуването на Орхание в Ботевград. 


Видният наш съгражданин остава скромен и всеотдаен в любовта си към родния град до края на своя живот през 1959 година.