Първо искам да честитя на играчите на Левски. Някои си мислеха, че моите думи са демагогия, когато казвах, че всяка наша победа над Левски Лукойл е подвиг. Може би някои смятаха, че иска да си вдигна цената. Но аз знаех срещу какъв противник играем. Да вкара близо 90 точки при тази атмосфера в Арена Ботевград не е лесно. Както и да ограничиш Балкан в три мача до малко над 60 точки – също.


Един клуб се състои от много хора – играчи, треньори, ръководство. Но аз искам  да честитя единствено на играчите на съперника. Не бяхме поставени при равни условия. В България вероятно няма скоро да се появи отбор с повече пари от Левски Лукойл. Мога да прогнозирам, че ако такива условия – както тези в редовния сезон, така и във финалната серия, има и в следващите първенства, то те ще бъдат шампиони години наред.


Грозни условия във втория мач, както и огромния натиск, на който бяхме подложени след  срещата, която спечелихме. Много неща бяха в услуга на Левски Лукойл. Такова нещо наистина не съм виждал в моя живот. От друга страна, не искам да говоря за моите колеги. Но такова лицемерие от тяхна страна – повярвайте, мъка ми е. Това е шамар за всеки, който има два грама мозък в България. Държа да кажа това.


Така че, честитя на момчетата на съперника, които изиграха наистина много добра финална серия. Аз не бих заменил моя отбор за нито един друг. Аз съм задължен на моите играчи.  Първо защото не е лесно някой да ме търпи. И второ, защото те ме изтърпяха цели десет месеца.


Големи благодарности за моите играчи /през сълзи/. Тежко ми е, когато ги виждам да плачат. Благодаря на хората от клуба. Удоволствие е да работиш с такива хора в Ботевград, които не само обичат, но и разбират баскетбола.


По принцип имам опция за продължаване на договора с Балкан. Но все пак ми трябва време да премисля нещата.


Жал ми е и за хората, които толкова искрено и горещо ни поддържаха през целия сезон. Преди да дойда, всички ми казваха, че залата често се пълни. Видях го тогава в ютюб, а като дойдох тук – се уверих и на живо.