За втори път в Ботевград 22 март се отбелязва като Ден на жабешкото блато. Поводът е първото научно документиране на планинската жаба (Rana temporaria) в защитената местност „Мухалница” край нашия град, което става преди 51 години.  


Програмата, посветена на природната забележителност, бе изпълнена с редица проява за по-малките и по-големите деца. Преди обед във фоайето на читалището се проведоха забавни игри и състезания, чиято цел бе да популяризират Защитената местност сред подрастващите. С голям интерес те наблюдаваха как местните занаятчии Екатерина Костадинова и Димитър Христов изработват сувенири – жабчета, от вълна и бяла глина.


След кратка обедна почивка събитието продължи в залата на Историческия музей, която също се изпълни с деца, дошли да научат повече за природния феномен – миграцията на планинската жаба. Приветствие към всички присъстващи отправи кметът Иван Гавалюгов. „Отбелязването на Деня на жабешкото блато се превръща в традиция. Лично аз го намирам за едно важно събитие, тъй като по един интересен и нетрадиционен начин провокираме Вашето внимание и го насочваме към природата, към едни естествени природни процеси, които в конкретния случай са с хилядолетна история. Денят на жабешкото блато е и повод да се разходите сред красивата природата на Ботевградския край”, каза в обръщението си към децата кметът Гавалюгов. Той им пожела в дейността и поведението си да се ръководят от идеята за опознаване, опазване и съхраняване на природата, от която всички ние зависим.


Директорът на музея – Рени Лазарова, предостави думата на Емилия Вачева – докторант херпетолог в Националния природонаучен музей към БАН. Тя показа видеоматериал пред децата и ги запозна с дългогодишните научни изследвания на миграцията на планинската жаба, която идва от Било планина, пуска се по потоците и стига до блатото, където се размножава. Но най-интересното е, че винаги намира пътя до него, посочи Емилия Вачева.  


Планинската жаба у нас се среща високо в планините – обикновено от 800 и 2000 метра надморска височина, а в Ботевград, и конкретно в „Мухалница”, където се случва тази миграция, е на 360-370 метра надморска височина, т.е. жабите извървяват всяка година, в края на зимата и началото на пролетта, огромно разстояние, между 6 и 10 км, та дори и повече, за да  стигнат до блатото.


Преди 51 години доц. Владимир Бешков наблюдава тази миграция в Ботевградско и установява, че нейното присъствие тук е необичайно и че то трябва да има някакво научно обяснение. Той посвещава десетки години на изследването на този природен феномен. 


Емилия Вачева обърна внимание на два проблема, застрашаващи блатото и неговите обитатели. Единият е папурът, който се разраства и отнема водната площ на жабите. Ето защо периодично би трябвало да се почиства, подчерта тя. Другият е, че когато жабите са много, те пресичат пътя и някои от тях биват прегазени от автомобилите, които преминават покрай блатото. Затова тя призова децата, когато минават оттам с родителите си, да им напомнят, че трябва да намалят скоростта, ако се придвижват с аватомобил, разбира се.


Херпетологът сподели още, че всяка година екип от специалисти извършва преброяване на жабите, които се размножават в защитената местност, което е важно за запазване на вида.  


Освен доц. д-р Владимир Бешков и Емилия Вачева, основните изследователи на явлението в наши дни са д-р Симеон Луканов и д-р Борислав Наумов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. За популяризиране на този природен феномен заслуга имат покойният вече Никола Близнаков, екологът на общината Ева Нишева, експертът по туризъм Диана Гешева, Исторически музей – Ботевград и други. Имената на всички бяха споменати по време на излъчения видеоматериал за Жабешкото блато. 


Днешното събитие в Ботевград уважи и Румяна Маринова - представител на Регионалния инспекторат по околна среда. От името на инж. Ирена Петкова – директор на РОСВ - София, тя прочете поздравителен адрес по повод Световния ден на водата, който също се отбелязва на 22 март.