Тази сутрин във военния клуб в Ботевград звучаха стихове за будителите и Родината, за тревогите на настоящето и надеждата за по-добро бъдеще. Поезията, излязла от сърцата на Зоя Петкова, Мария Кацарска, Светла Бенчева, Стаменка Димитрова, Анатоли Ачков, Николай Гълъбов, Симеон Ангелов – членове на легитимното Сдружение на литературните творци „Стамен Панчев”, развълнува присъстващите. Сред публиката бяха членове на местните структури на Съюза на ветераните от войната, Съюза на военноинвалидите, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, ученици.
От името на ветераните бяха отправени думи на благодарност към ръководството на военния клуб и Сдружение „Стамен Панчев” за проявата, посветена на 1 ноември – Ден на будителите. Тя завърши с послание, отправено от местните творци, в което се казва: „И ако всеки от нас помогне за развитие на културата с един лев повече, и ако всеки от нас помогне за почистването и съхранението на един квадратен метър от природата ни повече, и ако всеки от нас помогне за възпитанието и образованието на едно дете повече, и ако всеки от нас помогне, за да се намали страданието на един човек повече, и ако всеки един помогне – светът около нас ще стане по-малко лош!”.

По повод Деня на будителите публикуваме стихотворението на Стаменка Димитрова:

ГОРДОСТ

Кой казва и от колко време,
че българите са номади - диво племе?
Кой казва, че във старата история
е нямало страна България?
Кой корена си славния забрави
и на европеец нов се прави?
Ти ли,
несретни човече,
дето с български акцент
пелтечиш?
Ти ли, дето в детството
в школото
остави олющени колени и рани по челото?
Ти ли,
дето с пълно гърло Америка велика славиш и на чучело се правиш?
Ти ли
днес си еталона
на тъжната ни майчица природа?
Ти ли,
дето си потомък
на славния завет:
„Смърт или свобода"?
Чуй, човече, и добре си помисли!!!
Урок по родолюбие вземи!
Щом Левски, Ботев, Вазов има -
ще я пребъде моята Родина!
И горда съм, че на земята
в България е красотата!