Кое е хубавото време? Дъждовното или слънчевото?
Времето, когато си на 20 години, или онова, в което си срещнал първата  си любов? Или онзи отрязък от живота ти, през който си разбрал, че някой някъде те очаква? Хубавото време е онова, за което не съжаляваш, че се е случило.Онова, което искаш пак да се повтори. Онова, което е избърсало сълзите ти, преди те да са се появили в ъглите на очите. Толкова много сълзи видях напоследък... Толкова сподавени въздишки отекнаха в мен, че се питам: хубаво ли е времето, в което живеем? Гледам нагоре, ясно е. Слънце грее. Синева се опитва да погали земята. А въздишките и сълзите се сплитат в едно. Вече не се питам кога времето е хубаво. Питам се кога  ще свършат сивите дни, които пресичат живота ни. И чакам...
Тези думи са на Асен Дипчев – правнук на Райна Княгиня, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Той ще гостува във военния клуб в Ботевград на 24 април от 17 часа.
Асен Дипчев ще представи пред ботевградчани последните си произведения и ще покаже 30 свои картини в галерия „Топ” на клуба.
Проявата е посветена на 138 години от избухването на Априлското въстание. Тя ще премине под мотото „Цвете за лудите”, напомнят организаторите.