Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното)


На днешната дата - 30 ноември, православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.


Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното).
Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.
Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден.
 Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон".
Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците".
Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.


Днес именници са всички, носещи красивите имена Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.