И ето ги… отдавна не деца, но със същото вълнение излизат и извисяват гласове на сцената на читалище “Христо Ботев“ под диригентството на Боряна Нешкова. Детски представителен хор – Ботевград – 35 години по-късно. 


Част от възпитаниците на незабравимата диригентка Бонка Големанова поднесоха тази вечер едно запомнящо се изживяване на ботевградската публика – спектакъла “Сърцето й остана наше“.


"Беше като приласкаване…


Когато заставаше пред нас в светлините на прожекторите и вдигнеше ръце, те сякаш се превръщаха в криле, които поемаха детските ни души и ги понасяха в един чуден полет – волен полет, чиято лекота тогава усещахме, без да съзнаваме стойността й.


И летяхме…


Но колко красиво и омагьосващо да беше там, горе, на крилете на музиката…, когато се “приземявахме“ за финала на песента, усещахме с телата си топлината на тези ръце, които вече затварят последните акорди, а всъщност ни прегръщат и ни даряват сърцето си.


Да, беше като приласкаване…", спомня си Стефка Граматикова - секретар на Община Ботевград, която подготви сценария за концерта. Като дете тя е пяла в хора на Бонка Големановa и до днес я пази в най-скъпите си спомени.


А спомените са толкова живи, че 35 години по-късно някогашните хористи от Детски представителен хор – Ботевград спонтанно прегръщат идеята отново да се съберат, за да претворят тези чувства в музика, в знак на обич към любимата си диригентка. Повече от четири месеца репетират, някои пътуват от София, други пристигат дори от чужбина… Безспорно те успяха да предадат искрената си емоция на публиката и да я запленят със своите гласове и изпълнения на: Vivat musika, “Зима в гората“, La Violetta, “Бре, Петрунко“, “Песен на Вълка“ – със солист Васил Василев, “Когато светците маршируват“, с участието на солисти от Общински духов оркестър – Ботевград, SI ya hamba.


Сред тези талантливи момичета, излизат и много, които превръщат музиката в своя съдба. Една от тях е Мария Карастоянова. Тя завършва музикалната академия със специалност “Оперно пеене“. Мария Карастоянова изпълни “Биляна платно белеше“ – народна песен, музикална обработка – Панчо Владигеров. 


Преди участието на ветераните, на сцената последователно се изявиха техните приемници - по-малките и по-големи хористи от двата състава на хор “Бонка Големанова“ с диригент Боряна Нешкова. В тяхно изпълнение прозвучаха: “Щурска сватба“, “Девет шопи крали снопи“, “Смешка“, “Бонго ла“, “Боси времена“, “Венец“. 


Изпълнена бе и емблематичната песничка “Чело коте книжки“, пята от поколение хористи на тази сцена през годините. 


Водещите на спектакъла актьорът Симеон Владов и Дивна Николова – старши учител в ОУ “Св. св. Кирил и Методий“, преразказаха спомени за Бонка Големанова, споделени от нейни близки, приятели, хористи и изобщо хора, имали удоволствието да я познават, да се докоснат до таланта й, да бъдат заразени от добротата и невероятното й излъчване. Самият Симеон Владов също е бил неин ученик. 


Сред публиката бяха две от най-близките приятелки на Бонка Големанова – Ирен Панчева и Ценка Пеева, които откликнаха на поканата да излязат на сцената и да разкажат за нея. Децата й – Боряна Нешкова, която е наследила музикалния талант от майка си, и отец Николай Нешков също трогнаха зрителите със своите семейни спомени.  


Представителният детски хор, ръководен от Бонка Големанова, наистина е бил явление от национално ниво и гордост за Ботевград. За неговото изграждане и превръщане в детска музикална школа огромен принос има и корепетиторът му Веселин Умников. Поради невъзможност да присъства на спектакъла, неговото изказване бе заснето предварително и пуснато на видеостена. 


Публиката имаше възможност да види специално подбрани снимки на Бонка Големанова от времето, когато е била учителка, с колеги, с първия средношколски хор.  


Спектакълът завърши с “Родна песен нас навек ни свързва“ – превърнала се в химн на хоровете, в изпълнението на която се включиха всички бивши и настоящи хористи. Последваха аплодисменти и поздравителни адреси, придружени с цветя. Кошница с цветя бе получена и от ръководството на Община Ботевград.