След продължително боледуване почина поетесата Стаменка Димитрова. Поклонението ще се състои на 13 април от 10 часа в Дома на покойника при гробищния парк. 


Стаменка Димитрова е член на Сдружението на литературните творци “Стамен Панчев“. Тя е автор на стихосбирките “Шипка залезночервена“, “Оголен нерв“, “Сезонни етюди на сърцето“ и други. Нейни поетични творби са публикувани на страниците на местните вестници и алманаси. Носител е на първа награда за оригинална поезия на есперанто. Лауреат е на три международни конкурса “Ботева поезия“. 


Стаменка Димитрова никога не остава равнодушна към актуалните трусове на нашето време, както и към непреходните питания на екзистенциалната човешка душевност. В стиховете й се откроява честното гражданско поведение, чрез тях тя зове да вървим към едни нов и по-съвършен свят. Особено силен момент в нейното творчество са сатиричните миниатюри. С тях поетесата не поразява обществения организъм, а подсеща за ония кривици, които са си само наши – български. 


В памет на Стаменка Димитрова публикуваме едно от нейните стихотворения:


ТЕ


Понякога не са модерни те,


не са изискани или чевръсти,


а са напукани от труд ръце,


със изкривени от живота пръсти.


 


Понякога в юмрук се свиват те,


но никога не търсят власт и слава.


Загледаш ли се виждаш как горят


с въпросите на делничната врява.


 


Понякога от болка те крещят,


в Кубратов сноп понякога те стягат,


към странника, поел на дълъг път


със обич и със грижа се протягат ...


 


ТЕ - две разпалени, молитвени са свещи –


ръцете женски - тъй гальовни и горещи.